„Заради радостта в очите на хората” – Наталия Дрехарова, директор на „Социални грижи” в Харманли

Автор: Мария Димитрова-Пишо, август 2013. http://bnr.bg/sites/radiobulgaria/Lifestyle/Meetings/Pages/Natalia_Dreharova_280813.aspx

Социален работник не е професия, а призвание, твърди Наталия Дрехарова, ръководител на Дирекция „Социално подпомагане” в град Харманли. Малката община, недалеч от границата ни с Гърция и Турция, е сред най-бедните в страната. Затова и социални проблеми там не липсват. Да се чуди човек откъде тази 46-годишна енергична жена взема сили да бъде блага и усмихната сред морето от човешко нещастие, с което се сблъскват хората с нейната професия. Говори бавно, спокойно и бързо предразполага събеседника, вдъхва веднага доверие. „Да помагам на хората е в кръвта ми” шегува се тя, припомняйки, че е потомка на легендарната Баба Илийца, храбрата българка, помагала на Ботевата чета в борбата за освобождение на България от османско владичество. Агроном по образование, Наталия бързо загърбва това поприще, за да се насочи към социалните грижи, област, която най й е по сърце.

„Трудна професия наистина, но да видиш радост в очите на страдащите е невероятно усещане, което ме прави истински щастлива”, доверява тя.

Помолена да сподели някой от по-интересните случаи, отговаря, че при тях всички са такива и винаги са трудни за решаване. Хваща се за последния. Турски гражданин, женен отдавна за българка, се оказва в заплетена ситуация. Човекът заболял от рак и семейството ипотекирало къщата, за да покрие разходите по лечението. Съпругата му отишла да припечели пари в Англия, а той в Германия. Децата останали при баба и дядо. Но в Германия мъжът просрочил престоя си с девет дни, преди да се завърне в България. И сега искат екстрадирането му в Турция, тъй като е турски гражданин. Ако това се случи, децата остават сами в България. Децата имат баба и дядо по майчина линия, но те са болни хора, с увреждания, и вече не могат да се грижат за тях. Пък и как да отделиш децата от баща им, болен от рак, не се знае колко живот му остава, коментира Наталия.

И допълва, че икономическата емиграция в чужбина на много хора от региона създава доста социални проблеми. Деца остават на грижите на своите баби и дядовци, много възрастни хора кукуват сами по селата, без подкрепа от близък човек. Точно те са една от социалните групи, нуждаещи се от подпомагане. Не само материално, но и като отделено време за тях чрез програмата „Домашен помощник”. Донякъде компенсираме липсата на семейство за самотните старци. Пращаме хора, които да им почистят, да им купуват храна, да ги перат и т.н. Ситуацията в България е такава, че по-голяма част от техните роднини са заминали да работят в чужбина и старците остават сами по къщите. Особено тежко е за тях по селата.

Другата уязвима категория са хората с увреждания, които не могат добре да се обслужват сами. В тяхна помощ са няколко специализирани програми „Домашен помощник”, „Социален асистент” и „Подкрепа за достоен живот” чрез личен асистент. Това са страхотни програми, финансирани от ЕС, изказва удовлетворението си Наталия Дрехарова. За да може един човек да гледа тежко болен или близък с трайни увреждания, той трябва да напусне пазара на труда. Идеята е този човек да може да продължи да работи, а за неговия близък да се грижи друго лице по някоя от тези програми. Ние правим оценка на хората с увреждания доколко те са в състояние сами да се обслужват. Защото има такива, които са на легло, но има и други, които могат все пак да се придвижват сами. Според нашата оценка общината назначава личен или социален асистент, който да се грижи почасово за тях в зависимост от състоянието им.

Най-трудният контингент за социалната дирекция са ромите в района, притиснати от мизерията и неграмотността. И на първо място децата в риск. А такива са почти винаги родените от непълнолетни майки, практика, която продължава да съществува в ромските общности. Непълнолетните майки са основният проблем, защото нямат никаква сексуална култура, създават деца, а нямат опит за отглеждането им, изоставят ги на близки и роднини. По-голямата част от тях идват и заявяват, че не могат и не искат да гледат детето, че нямат пари, дрехи, жилище, семейна подкрепа. Така детенцето попада в специализирана институция за сираци. Ние вече търсим по-добър вариант. Настаняваме тези изоставени бебета в приемни семейства или, ако имат близки и роднини, които желаят да ги гледат, ги настаняваме в тяхната семейна среда.

Връщането в семейна среда сред ромската общност обаче е деликатен въпрос, обяснява Наталия. Нужно е много сериозно проучване и след това работа за придобиване на подходящи родителски умения в собственото или роднинското семейство. Реинтеграциите са малко трудни, казва г-жа Дрехарова. Много внимателно трябва да се преценява дали детето да се върне в семейството си, защото не винаги там е най-добре за бъдещето на тези деца. В биологичните им семейства има доста рискови за тях ситуации. Понякога за малчуганите е по-добре да бъдат дори в дом за сираци или всяка друга форма на детска грижа, но не и връщане в биологичната семейна среда.

Сериозно и неочаквано изпитание за социалните служби в Харманлийска община бе голямото наводнение в района на село Бисер през зимата на 2012 г., което отне осем човешки живота и разруши много къщи. Тогава цяла България се мобилизира в помощ на останалите на улицата хора. В продължение на повече от два месеца продължаваха да пристигат от цялата страна одеала, дрехи, обувки, храни и какво ли не, спомня си директорът на Харманлийската социална служба. Най-трудното беше да виждаме ужаса в очите на хората и да преживеем заедно с тях смъртта на техни близки, които се удавиха по време на наводнението. Ужасът, изписан върху лицата на хората, бе най-страшното сред отчайващата гледка на разрушените къщи, на покъщнина и животни, които плуваха в различни посоки, понесени от водата.

Трудна ни е професията, но пък е толкова благородна, споделя с нескрита гордост Наталия Дрехарова.